Постинг
22.07.2011 09:32 -
Джулая
Автор: kostadinow
Категория: Забавление
Прочетен: 3306 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 22.07.2011 10:23
Прочетен: 3306 Коментари: 1 Гласове:
0
Последна промяна: 22.07.2011 10:23
Хипи движението отдавна вече не беше на мода,Виетнам беше свободен,а в българския речник навлизаше думата "демокрация".Ние още бяхме ученици в 7-8 клас,/думата "тинейджър" не се използваше още/ бяхме юноши.
Редяхме се на опашка пред лятното кино ,на спортната площадка за да гледаме "Коса".Помните ли филма.Завиждахме на геройте,искахме да сме бунтари,като тях но не смеех ме,че милицията не си поплюваше.
Някога тогава чух за "джулая" не ми беше много ясно какво е.Нямаше интернет,имаше първа и втора програм,но по "света и у нас" не показваха такива събития.
После дойде "десетти" и докато се усетим, "Радка пиратка"вече изместваше рока.После казарма ,работа и т.н.
Но винаги когато наближаваше юли се сещах за "Джулая".За съжаление в забързаните делници все не намирах време да изживея този момент.Но един ден си казах "крайно време е "и когато дойде 30.06.2011метнах се на колата и запраших към Камен бряг.
Да не изпадам в подробности,по пътя се събрахме групичка 5 човека и по тъмно вече бяхме там.
Народ,огньове,музика,шум.Много купонджии
Разпънахме походни маси и столове наредихме масата и както си му е реда...Късно или всъщнос много рано сутринта си легнахме за да можем по изгрев да сме вече на крак.
Събуди ме г-н Джон Лоутън",който пееше своя хит "July morning"
Скочих и се втурнах към сцената, в този момент ТО се показа.
Вече можех да разгледам околноста.Беше невероятно красиво
Огънчето,което гори вечно благодарение на газта от земните недра.Бях чувал нещо за огънчето но какво точно не помнех.
Стари хипари стояха около него и въздишаха по отминалите славни дни.
Докато се разгледам наоколо ,повечето хора си заминаха
Странно ми се стори.Само 3 часа след изгрева, от близо 8000 човека /толкова казаха ,че са били / едва ли бяха останали 50.
Така,че и ние си събрахме багажа и си взехме сбогом с морето и Камен бряг, но не за винаги надявам се.
Какво се случи после не е толкова интересно.Но изживяното на Камен бряг и атмосферата немогат да се опишат с думи ,това трябва да се изживее.
Догодина, ако намеря съмишленици може би пак ще се върна .
Редяхме се на опашка пред лятното кино ,на спортната площадка за да гледаме "Коса".Помните ли филма.Завиждахме на геройте,искахме да сме бунтари,като тях но не смеех ме,че милицията не си поплюваше.
Някога тогава чух за "джулая" не ми беше много ясно какво е.Нямаше интернет,имаше първа и втора програм,но по "света и у нас" не показваха такива събития.
После дойде "десетти" и докато се усетим, "Радка пиратка"вече изместваше рока.После казарма ,работа и т.н.
Но винаги когато наближаваше юли се сещах за "Джулая".За съжаление в забързаните делници все не намирах време да изживея този момент.Но един ден си казах "крайно време е "и когато дойде 30.06.2011метнах се на колата и запраших към Камен бряг.
Да не изпадам в подробности,по пътя се събрахме групичка 5 човека и по тъмно вече бяхме там.
Народ,огньове,музика,шум.Много купонджии
Разпънахме походни маси и столове наредихме масата и както си му е реда...Късно или всъщнос много рано сутринта си легнахме за да можем по изгрев да сме вече на крак.
Събуди ме г-н Джон Лоутън",който пееше своя хит "July morning"
Скочих и се втурнах към сцената, в този момент ТО се показа.
Вече можех да разгледам околноста.Беше невероятно красиво
Огънчето,което гори вечно благодарение на газта от земните недра.Бях чувал нещо за огънчето но какво точно не помнех.
Стари хипари стояха около него и въздишаха по отминалите славни дни.
Докато се разгледам наоколо ,повечето хора си заминаха
Странно ми се стори.Само 3 часа след изгрева, от близо 8000 човека /толкова казаха ,че са били / едва ли бяха останали 50.
Така,че и ние си събрахме багажа и си взехме сбогом с морето и Камен бряг, но не за винаги надявам се.
Какво се случи после не е толкова интересно.Но изживяното на Камен бряг и атмосферата немогат да се опишат с думи ,това трябва да се изживее.
Догодина, ако намеря съмишленици може би пак ще се върна .
Търсене
За този блог
Гласове: 14